"АЗ"-ът на българите Вестник АТАКА
брой 1370 БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН ВСЕКИДНЕВНИК 17/05/2010
Първа страница У насПо светаТемаИнтервюКоментариИкономикаНов световен редГлас народенЧетивоХобиСпортПоследна
Архив




Москва плаши, че ще разкрие истината за Втората световна война


Анализ на руското Министерство на отбраната изправи Запада на нокти и хвърли Полша в истерия

Гуин Дайър*

В началото на юни една статия, публикувана на сайта на руското Министерство на отбраната, разбуни западните медии. Кой би предположил, че на Запад четат сайтовете на руските министерства?!
Автор на статията ("Вымыслы и фальсификации в оценках роли СССР накануне и с началом Второй мировой войны") е о.з. полк. Сергей Ковальов, к.и.н. В нея той напомня как системата на хищническите Версайски договори (известна у нас просто като "Ньойски договор"), с които е приключена Първата световна война, е довел неизбежно до Втората.
Очевидно е, че статията е написана в отговор на призива, който на 9 май президентът Медведев отправи към руските учени - да се борят срещу опитите за омаловажаване на ролята на СССР във войната. Въпросният Ковальов е изглежда от онези честни и простодушни руснаци, повярвали на нетърпеливия да се самодоказва Медведев. Факт е, че на полковника през ум не е минало да предложи материала си на някое от шикарните, световно известни руски издания. Той сам не знае как написаното се е появило на сайта на военното министерство. Военният пенсионер, доживяващ тихо трудовия си стаж в Института за военна история, не е и сънувал, че този материал ще бъде изчетен от разни украински служби, които ще го преведат на английски и раздухат из целия свят. Но дяволът си няма работа. И световно неизвестният полковник стана за един ден световна знаменитост. От момента, в  който западните "съюзници" вдигнаха скандал на Москва заради неговата статия, тя бе свалена от сайта на министеството и днес не може да бъде намерена нийде из  интернет. Можем да съдим за съдържанието й само по изобилните западни коментари, които я клеймят. С тази цел ви предлагаме анализа на Гуин Дайър от 12 юни с оригинално заглавие "Злите поляци" (The Wicked Poles).

 В стария Съветски съюз бъдещето беше винаги ясно и гарантирано. Само миналото се променяше, и то без предизвестие. Сигналът, че то пак се е променило, идваше под формата на псевдонаучна публикация върху някои "фалшификации" в текущата версия на историята.
Нещо подобно стана в началото на юни. Полковник Сергей Ковальов, шеф на изследователски отдел в Института за военна история публикува статия на сайта на руското Министерство на отбраната, озаглавена "Измислици и фалшификации в оценката на ролята на СССР в навечерието на Втората световна война". В нея авторът твърди, че не нацистите, а Полша е започнала Втората световна война през 1939 г.  Отговорност за това носели британците и французите. Вярно е, че месеци преди това те обещаха на Полша да защитават независимостта й, ако тя ги послуша и се опълчи срещу Хитлер. Това, за нещастие,  предизвика у поляците "илюзии за величие". Те отказаха да изпълнят "съвсем скромните искания на Германия", пише Ковальов. 
През 1939 г. Германия отправи само две искания към Полша. Първото беше поляците да й върнат немскоезичния град Данциг, отрязан от Германия по силата на Версайския договор. Второ искане беше Полша да осигури на Германия път (шосе и жп линия) през ивицата, която даваше на поляците достъп до Балтийско море ("Полският коридор"). 
Ковальов е прав в едно - исканията на Хитлер бяха съвсем прилични. През 1939 г. всички знаеха, че Версайският договор съвсем несправедливо обвинява Германия за избухването на Първата световна война. Знаеха също, че този несправедлив договор отне обработваемите земи на 5 милиона германци и ги даде на съседни държави. И че тези 5 милиона германци са били несправедливо третирани след това.
Но повечето историци днес смятат, че Хитлер нямаше да се ограничи само с тези иначе справедливи искания.

 Kазионната теория гласи, че Хитлер от самото начало лелеял мечта за глобално господство. И че ако през 1939 г. Полша бе приела неговите разумни искания, малко по-късно той щеше да предяви неразумни. Но казионните историци може и да грешат. Защото, освен разумни искания, Хитлер предложи на Полша и таен съюз срещу Съветския съюз. Но военният елит на Полша отхвърли целия пакет от германски предложения, защото се доверяваше на англо-френските гаранции за защита. Откак през март 1939 г. Британия и Франция дадоха гаранции на Полша, че ще отбраняват нейния суверенитет, поляците отказваха дори да го обсъждат с германците. Това, изглежда, е било грешка от полска страна, защото когато през септември с.г. войната започна, Англия и Франция изведнъж се оказаха неспособни да защитят суверенитета на Полша и тя бе завладяна за по-малко от месец.
Но това е недостатъчно да обясни защо Ковальов обвинява Полша за избухването на Втората световна война и защо руското Министерство на отбраната е публикувало неговата статия на своя сайт. По-вероятната причина се крие в нуждата на руснаците да пренапишат историята на съветско-германския пакт. 
Той бе едно тайно съглашение от август 1939 г., с което Германия и Съветския съюз си поделяха източна Евтопа. Руснаците получаваха източна Полша, части от Румъния, плюс целите Финландия, Естония, Литва и Латвия. Финландците се вдигнаха на оръжие и успяха да спасят по-голяма част от своята териотория, но всички останали се подчиниха.
Руснаците от край време не успяват да защитят убедително тази сделка, особено предвид факта, че само две години по-късно самата Русия беше нападната от Германия. Те обикновено излизат с аргумента, че са искали да печелят време. Но Сталин най-искрено е вярвал, че е сключил реална сделка с нацистите. Той връща в границите на Съветския съюз почти всички земи, които Русия е загубила в Първата световна война (без да се интересува от мнението на техните жители).
Съветската тайна полиция уби или депортира стотици хиляди "политически ненадеждни" граждани от новозавоюваните територии. Двадесет хиляди полски офицери, които доброволно се предадоха на руснаците, бяха избити в Катинската гора, за да бъде обезглавено съпротивителното движение в Полша. Затова не е чудно, че през 1941 г. балтийските страни са посрещнали германската армия като своя спасителка и че когато през 1944 г. Червената армия се върнала в Източна Европа, много малко хора там я посрещнали като спасителка.
Това вбесява руснаците, за които всеки боец на Червената армия е герой и освободител.

 Полският посланик в Москва протестира и статията на Ковальов бе свалена от сайта на руското Министерство на отбраната. Но тя маркира една по-мащабна тенденция в днешна Русия - склонността към пренаписване на историята по начин, който ще реабилитира съветското й минало. През май т.г. президентът Дмитрий Медведев заповяда създаването на "Комисията за противодействие на фалшификациите на историята в ущърб на руските интереси".
На руски заглавието на тази комисия звучи не чак толкова тромаво. В Думата е внесен законопроект, който обявява за противозаконен всеки опит за изобразяване на Червената армия като окупаторка ДОРИ И НА ТЕРИТОРИЯТА НА БИВШИТЕ СЪВЕТСКИ РЕПУБЛИКИ!
Разбира се, Москва не би могла да им наложи подобен закон, освен ако отново не ги окупира, пардон - освободи. Така че подобен закон има малко значение, но той е показателен за настроенията в тази страна.
Русия няма и най-малкото намерение да окупира когото и да било, но руснаците стават изключително чувствителни към темата за Втората световна война. Засега президентът Медведев и министър-председателят Путин успяват да обяздят тигъра, но паднат ли от гърба му, ще бъдат разкъсани за миг.

* Гуин Дайър е световноизвестен канадски журналист, който пише от Лондон. Статиите му излизат в 45 държави в света. В България е известен с изследването си "Войната: смъртоносната игра на човечеството" (Изд. "Кръгозор", 2005 г.). Заглавието е на редакцията.

У нас · МВР удари сводниците на Трактора и Октопода
· Семейство дерибейства в енергийна фирма в Монтана
· Депутатът Явор Нотев: Специализираният съд ще отпуши системата

По света · Европейската икономика е в най-тежката си криза

Коментари · Тънкият лед на антисемитизма, порока и дипломацията

Икономика