??????? ?????
http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=68562&format=html&edition_id=1192

Свети Илия е обожественият юнак от митологията на прабългарите

Фолклорът разкрива как християнството и езичеството са се слели по нашите земи

Явор Тодоров

"Не унижавай нашите богове.
Че тяхната сила е голяма, доказва го това, че ние като им се кланяме, покорихме цялата ромейска държава"
Кана субиги Омуртаг

Продължение от миналия брой

 Деница в българските народни песни се представя като сестра на Слънцето. Тя става жена на юнака, победил Слънцето при надбягване. В една народна песен е наречена Деница змеица, повелителка на болестите. Деница е една от самодивите. За здраве и плодородие в Хасковско и Бургаско има обичай в нейна чест по време на Сирната неделя. В "скитската" митология на нея съответства Артибаса -Афродита Урания. От казаното за Деницата може да се направят следните изводи за нейните функции: Тя е богиня на живота и смъртта (що се отнася до връзките й със самодивите); богиня на здравето и плодородието (извежда се пак от връзките й със самодивите).

Лада се споменава в песни по Сурваки, свързани с обичая ладуване
Този обичай има за цел гадаене за бъдеща женитба на момите. Името й се споменава, макар и рядко, в песни за Лазаровден. Въз основа на обичая ладуване се извеждат следните нейни връзки: с водата; с момичето (свързва се с нейната инициация); с брака; с продължението на рода.
Като божество тя присъства в руския фолклор, където със своята дъщеря Леля са споменати като рожаници, т.е. богини на раждането и винаги в триада с Род или Перун. Лада присъства в литовския фолклор, а името й е близко с това на майката на Аполон и Артемида - Лето (Латона). В българския фолклор не са останали следи от почитането на дъщерята Леля, освен споменатият от йеросхимонах Спиридон владетел Ладо (Лил), заради който се празнува ладуването преди Сурва.
Ветрова майка се споменава в приказката "Съпруг-змия". Според тази приказка тя имала трима сина, като най-големият е най-силен. В българските вярвания са запазени спомените за бял вятър, носещ благотворни дъждове и черен вятър, носещ бедствия - порои, градушки и т.н. Една гатанка казва, че небето и земята са родители на ветровете: "Бесен зет, сляпа щерка, ниска майка, висок татко" Отговорът на тази гатанка е северният вятър, южният вятър, земята и небето. В индоевропейската митология вятърът няма майка и винаги е в мъжки ипостас. Възможно е образът на вятъровата майка да е създаден като този на Слънчевата майка. За ветровата майка може да се потърси аналогия в унгарската митология, където вятърът е в женски ипостас и се нарича sz?lanya , което означава "майка-вятър".

Самодивите са покровителки на живота и смъртта
Те владеят различни болести, стопани са на водни източници; обитават гори и планини. Самодивите яздят елени, които могат да летят. Обичат да танцуват; отвличат земни девойки, които правят самодиви, момци, които убиват. С юнаците се побратимяват или стават техни жени. Могат да летят. Те са нощни създания и идват на земята от Благовец до Секновене. Имат власт над змиите. Всички тези черти ги сродяват с Артемида, която е покровителка на дивата природа, на змиите. Артемида, както и самодивите, е войнствена богиня и язди елен. Деница е една от самодивите и е покровителка на овчарите и пастирите. Споменавайки Артемида, трябва да се има предвид нейното "тракийско" съответствие Бендида.
Змеят е стопанин на местностите и селищата. Той осигурява плодородие като се бори с чуждите змейове, носещи суша. Докарва дъжд. В неговия образ е богът на дъжда, гърма и светкавиците. Основните му противници са халата и ламята, които са негови сестри и носят само бедствия - порои, градушки, мъгли, бури и т.н.
Освен тези богове, споменавани по този начин в песните и обичаите, пак във фолклора много богове са заместени от християнски светци и светици. Функциите, които са им предоставени нямат нищо общо с техния действителен образ, описан в житията им. Това показва, че функциите на едно божество са разделени
на няколко светци
които се празнуват по различно време в годината.
Например свети Георги. Той е покровител на овчарите и стадата. В народните песни е изобразяван на кон, побеждаващ ламята. Възможно е този образ да е заимстван от образа на свети Илия, който също побеждава ламя и се представя на кон. На Гергьовден се сключват договори с работници. Като покровител на стадата е и св. Влас, който се смята, че е християнски образ на бог Велес. Освен тези двама светии за животни се празнуват Риначов ден (2 януари) и Южници-верижници (16 януари). Тези празници е възможно да са свързани с бог Велес. Той е покровител на стадата - наречен е "скотий бог" в Повесть временных лет". Като бог на договора името му се споменава в един руско-византийски договор, свързан с търговската част. Така зад образа на св. Георги и св. Влас стои образът на бог Велес. Той е бог на животните, търговията и богатството. Негов аналог се открива, освен в Русия, но и в литовската митология, а и в хунската митология - бог Мал с същите функции.
Свети Илия е покровител на дъжда, гръма и светкавиците. Образът на св. Илия застава на змея покровител и на Перун. често змеят е спътник на светеца. Жертвено животно на светеца отначало е бил еленът, а по-късно става бикът или овенът. Св. Илия е брат на Огнена Мария. Оттук може да се направи извод, че е син на Домна царица. Като покровител на дъжда, гръмотевиците и светкавиците може да се издигне хипотезата, че зад неговия образ стои образът на обожествения вече юнак.
В народните песни свети Димитър се среща често, неговото присъствие отговаря на бог на плодородието. Сигурно той е последният ипостас на бог Велес. В деня на св. Димитър свършва периодът, през който се наемат работници, а преди празника има Димитровска задушница. След нея следва най-голямата от всички задушници - Рангеловска (мъжка) задушница. Това сигурно е функция на бог Велес като бог на смъртта.

Архангел Михаил е известен като Рангел душевадник
Той е пратеник на Господ, когато му липсва кересте (материал) за градежа му от души, праща го, за да му донесе. Архангел Михаил е медиатор между света на живите и света на мъртвите. Зад неговия образ е възможно да стои небесна птица или грифонът.
Св. Никола е покровител на морето, рибарите. Неговият празник е последен от годината. По този начин той се свързва с прехода в времето (от старата в новата година). В някои песни той се явява повелител на природните стихии, свързани с плодородието. Св. Никола, както Бог и както самодивите, гради църква от човешки души. Има сестра змеица, наречена Ангелина. Така той се свързва с Господ като повелител на смъртта. Възможно е той да е ипостас на Янкул, като повелител на времето или гущера, почитан в Новгород, преди реформата на Владимир от 980 г. Там гущерът е почитан както Перун или Род.
Света Петка и света Неделя са две светици, създадени главно въз основа на образа на двата дена от седмицата - петък и неделя. Това са два свещени дни според християнството - в петък е разпънат Иисус Христос, а в неделя той възкръсва. Образът на света Петка е създаден на базата на гръцкото съответствие на деня петък - Параскева. Зад образа на света Петка стои образът на богиня на плодородието и смъртта. В Русия това е Макош или християнската Богородица.
                                                                                                         (Следва)|

От bgrod.org/chitalnia/ със съкращения. Заглавието е на редакцията.