"АЗ"-ът на българите Вестник АТАКА
брой 1370 БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН ВСЕКИДНЕВНИК 17/05/2010
Първа страница У насПо светаТемаИнтервюКоментариИкономикаНов световен редГлас народенЧетивоХобиСпортПоследна
Архив




Какво честват отроците на АБПФК* на 9 май?


С тържествата пред паметника на Фунев БКП-БСП се мъчи да легитимира престъпленията си

Магдалена ТАШЕВА

 Единиците живи днес ветерани вероятно не разбират, че с присъствието си в тържествата на БСП по случай 9 май участват в легитимацията на една престъпна геополитика, с която великите сили си поделиха света. Тези велики сили имат какво да честват -  след войната седнаха в Съвета за сигурност на ООН и започнаха да раздават справедливост както на тях име  удобно. Русия има какво да празнува - изходът от войната я направи втората най-велика сила. Цяла източна Европа й бе поднесена като буфер срещу бъдещи заплахи. Факт е, че за този статут тя плати с милиони жертви. Пищният парад на победата в Москва има своите основания.
Ние обаче на какво се радваме?! На това, че с нас платиха на Съветския съюз?! Какво добро донесе тази война на България?
"В едно отношение включването на България във войната не можеше да измени нейната съдба. В едно небрежно изписано невзрачно листче в характерен имперски стил

Сталин и Чърчил бяха разделили в проценти влиянието си
на Балканите
За България то беше 75% съветско и 25% западно. Възможно е с обявяването на война на България на 5 септември 1944 г. Сталин да е искал да отмъкне и британските проценти влияние", пише "История на България" от 1993 г. на изд. "Хр. Ботев". 
Над 30 хиляди са българите, които загинаха от куршум, но не защото воюваха на фронта. Те бяха убити тук, в България, от бродещите и грабещи из селата "антифашисти". Колко умряха в лагерите за "политически неблагонадеждни" - още се спори, затова няма да соча числа. Но са от порядъка на хиляди. 
"Да се пише за Втората световна война е много трудно, но крайно наложително. Тази война е като че ли още жива. На всяка крачка съвременният свят усеща присъствието на нейния огнен дъх. За съжаление у нас изследванията върху този период са  ограничени предимно в историята на революционното движение", е  писал големият български националист, чл.-кор. Николай Генчев (1931-2000 г.), в книгата си "Външната политика на България 1938-1941 г." Тя е издадена през 1968 г. и след това веднага изгорена по заповед на такива като Димитър Яков Станишев от отделите на ЦК, защото припомня, че БКП (тогава БРП) няма почти никакво участие ни в "антифашистката борба", ни във войната, ни в борбата за спасяване на България от огнения вал на войната - виж карето. Обратно, БРП-то е било толкова объркано, че без инструкциите на Москва не е могло да разбере съотношението на силите след сключването на договора между Молотов и Рибентроп. Не е знаело на кого да полегне. Затова изглежда е определило действията на съюзниците на Балканите като офанзива, а действията на Хитлер - като "контраофанзива"!
Смешна е и "победата" в преврата на 9 септември 1944 г., извършен от звенари. Комунистите са най-изненаданите от решението на СССР да обяви война на България, която вече е излязла от войната. "Бързият ход на събитията не остави на комунистическата партия време да си спрете една прилична революционна ситуация", пише Стойчо Грънчаров в "История на България". Правителството е дало нареждане да не се оказва никаква съпротива на навлизащите съветски части, а по тяхно искане да им се предава и българско оръжие. Местната власт е в състояние на пълна дезорганизация. На "героичното" завземане на градове и села никой не се противопоставя. Разбиването на вратите на затворите не среща никаква съпротива, за радост на освободените от тях криминални престъпници, които после се писаха "политически затворници"
Още на 6 срещу 7 септември началникът на полицията полк. Чавдаров е обещал неутралитета на полицията и той се спази.. Малко след 2 ч.

на 9 септември правителството е арестувано от офицери на "Звено"
Едва след това в София са вкарани няколко партизански групи като Шопския отряд. Те обаче са толкова малобройни, че не стигат и за охрана на ключовите сгради, които се очаква да завземат.
Това е и цялата "победа" на БРП-БКП-БСП! 
Оттук започва митологията. След влизането в управлението на страната депутатите комунисти приемат Закон за подпомагане на жертвите в борбата против фашизма и капитализма (Държавен вестник /ДВ/, 224, 12.10.1944). Първоначално семействата на убити антифашисти са подпомогнати с парични суми и безплатен ремонт на техните жилища. На 01.07.1945 Допълнение към закона разрешава на "незаконните съпруги на народните борци", тези, с които те са живели, без да имат сключен брак, да получат също финансова помощ. На 12.08.1945 ново Допълнение към закона включва сред подпомаганите и помощниците-ятаци - най-вече роднини и представители на етническите малцинства в големите градове. На 13.05.1946 е прието друго Допълнение, което предоставя финансова подкрепа за кръвните роднини на "героите антифашисти" до трета степен на родство и за роднините по сватовство до първа степен на родство. На 28.06.1946 с друго Допълнение непълнолетните братя и сестри на "народните герои" също са включени в групата на подпомаганите. Издаденото през 1950 Постановление за създаване на истинска народна интелигенция позволява на "народните герои" и техните помагачи да бъдат приемани без изпити и без образователен ценз във ВУЗ - липсата на средно образование се компенсира с предварително обучение от 6 до 12 месеца в т.нар. работнически факултети. Размерът на финансовите помощи непрекъснато се увеличава и голяма част от социалните фондове на общините са изразходват за подпомагането на "народните герои". (Петър Воденичаров. "България през 70-те години". )
На 30.09.1959 Секретариатът на ЦК на БКП институционализира съществуването на специална привилегирована група - активни борци против фашизма и капитализма (АБПФК) в 4 степени в зависимост от приносите и препоръките. Всяка прослойка от тази класа се ползва с определени привилегии, а за получаването на такъв статут са необходими от 3 до 5 свидетелства на други активни борци (Централен държавен архив /ЦДА/, ф. 1-Б, оп. 5, a.e. 391). На 25.08.1969 е приет Специален декрет № 31 за "Подобряване на материалното и социално положение на революционните кадри" която разширява и стратифицира привилегиите (ЦДА, ф.1-Б, oп.35, a.e. 801, л. 3, 45-51). Активните борци се превръщат в специална каста поставена над законите и регламентите, засягащи обикновените граждани: ако двама активни борци кандидатстват за едно работно място и двамата кандидати могат да бъдат назначени, ако активните борци не искат да се пенсионират, те не могат да бъдат пенсионирани, активните борци имат право на допълнителна пенсия при пенсиониране, право на по-високи пенсии, право на специални медицински грижи, достъп до специални аптеки, болници, магазини, курорти, балнеолечебници и ловни стопанства, жилищни фондове, право на жителство в големите градове, право да записват средни специални и висши училища без конкурсни изпити, предимства при назначаване на работа и т.н. Привилегиите обхващат почти всички сфери на социалния живот, така например дори Наредбата за ползване на публичните бани (ДВ, 100, 26.12.1969) съдържа специални клаузи за активните борци: деца под 5 години и активни борци против фашизма имат право на безплатно ползване на къпалните, активните борци имат право на безплатен чаршаф и кабина. От края на 60-те привилегиите на активните борци започват да се предават и на техните деца и внуци. През 1985 г. за активен борец бе признат 53-годишен човек, за това, че като 9 годишно момче занесъл на брат си, нелегален, веднъж храна край селото." (в. "Атака" 30. 03. 2009 г.)
Това са привилегиите, с които представителите на червените кланове Станишеви, Бокови, Живкови, Пръмови, Велчеви в днешната власт получиха висше образование, гигантски жилища без пари и специализации в чужбина. Това те честват, когато се събират на 9 май пред паметника на Съветската армия .
Нелепа е дори датата. Понеже актът на капитулацията е подписан в Берлин на 8 май в 23:00 часа, когато в Москва е било вече 1:00 часа през нощта на следващия ден, западните държави празнуват победата на 8 май, а руснаците - на 9 май. В България е било точно полунощ. Затова предлагам следното - да променим датата за онези българи, които държат да отбелязват края на Втората световна война, но не искат да имат нищо общо с червеното сборище в Борисовата градина. Ние да го отбелязваме на 8 май, както е в цяла Европа. А червените потомци на АБПФК да си го честват на 9 май, заедно с Москва.

У нас · МВР удари сводниците на Трактора и Октопода
· Семейство дерибейства в енергийна фирма в Монтана
· Депутатът Явор Нотев: Специализираният съд ще отпуши системата

По света · Европейската икономика е в най-тежката си криза

Коментари · Тънкият лед на антисемитизма, порока и дипломацията

Икономика