"АЗ"-ът на българите Вестник АТАКА
брой 1370 БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН ВСЕКИДНЕВНИК 17/05/2010
Първа страница У насПо светаТемаИнтервюКоментариИкономикаНов световен редГлас народенЧетивоХобиСпортПоследна
Архив




Голямото начало на консервативната революция


Торите спечелиха с патриотична, анти-имигрантска програма, базирана на християнските ценности

Георги Сенгалевич*

 Парламентарните избори във Великобритания сложиха край на 13-годишното управление на лейбъристите. Резултатите потвърдиха общоевропейските тенденции за изхвърляне от властта на левицата и за отмиране на старите олигархични, корумпирани и изхабени десни сили. Консерваторите спечелиха с послание за национално единство, построено в духа на промяната. Под лозунга "Строим голямото общество" те очертаха нуждата от национална доктрина и социална солидарност, изхождайки от разбирането, че силно и отговорно общество може да се базира единствено на силно семейство. Идеята за възстановяване на британската идентичност пък неизбежно преминава през по-голямо признание за празника на патрона на Англия, Свети Георги, през повече дисциплина в класните стаи и изучаване на повече британска история в училищата. Дългоочакваната победа на британските тори обаче не беше достатъчно категорична главно заради колебанията на младия лидер Дейвид Камерън по определени въпроси като оставането на Великобритания в ЕС. Въпреки че миналата година евродепутатите й напуснаха демонстративно Европейската народна партия (ЕНП) и заедно с полските евродепутати на Качински и чешките консерватори формираха групата "Европейски консерватори и реформисти" (ECR), голяма част от традиционния десен електорат този път подкрепи по-малки евроскептични и националистически формации като UKIP - Партията за независимост (от ЕС) и Британската национална партия (BNP), което остави консерваторите без абсолютно мнозинство в Камарата на общините с 306 от общо 650 мандата.
На пръв поглед смущаващо изглежда коалицията, която Консервативната партия предложи на либералдемократите на Ник Клег, които са защитници на чуждестранните имигранти и подкрепят европейската интеграция на Британия. Въпреки че получиха 23% от гласовете, те разполагат с едва около 9 на сто от местата в парламента, заради дълбоко несправедливата мажоритарна избирателна система, която някои "умници" пробутваха и у нас. Заради нея например UKIP, която събра близо 1 милион гласа и BNP с над 560 хиляди гласа няма да бъдат представена в Камарата на общините. Парадоксално е, че най-старата парламентарна система притежава толкова несъвършенства. Например много граждани не успяха да гласуват, защото въпреки огромните опашки пред урните, те бяха затворени след изтичането на редовното време - нещо, което е уредено дори в нашия избирателен закон.
Предизборната кампания беше организирана около три ключови въпроса: икономиката, имиграцията и ЕС. И в трите случая правителствата, водени от Тони Блеър и Гордън Браун се провалиха и спечелените на 6 май 258 места в парламента всъщност са изненадващо добър резултат за лейбъристите. Наследството им е над 12% бюджетен дефицит, 3,7 млн. легални имигранти, потъпкване на демокрацията и все по-голяма загуба на суверенитет в полза на Брюксел.
Новото консервативно-либерално правителство изненада приятно всички с една позитивна платформа, съчетаваща най-добрите идеи на двете партии. Показателно, че и двамата лидери са на 43-годишна възраст и имат по 3 деца. Според коалиционното споразумение либералдемократите ще получат своя референдум за по-справедлива избирателната система. В името на индивидуалната свободата и личната неприкосновеност ще бъдат премахнати скандалните лични карти с биометрични данни, въведени от лейбъристите.
Що се отнася до отношенията с ЕС, торите са решени да не правят компромис. Новият външен министър Уилям Хейг изтъкна, че правителството ще защитава преди всичко британските интереси, че няма да робува на САЩ и няма да прехвърля повече власт на Брюксел, без нацията да се е произнесла на референдум. Да не забравяме, че консерваторите се противопоставяха и на Лисабонския договор, прокламиращ фактическото превръщане на ЕС в държава от имперски тип, и настояваха за ратифицирането му чрез референдум, но лейбъристкият режим се отметна от обещанията си за това под натиска на евробюрокрацията. Сега договорът вече е в сила и новият премиер Дейвид Камерън едва ли ще има смелостта да предприеме нещо по въпроса, защото от тук нататък такъв референдум би означавал окончателно напускане на ЕС. Това впрочем е и желанието на повечето британци и основният лозунг на националистите, но консерваторите са решени да не изоставят политиката си за вътрешна реформа на ЕС. Твърда остава позицията към общата европейска валута - Британия няма да се присъедини към Еврозоната. Факт е, че ако днес британската валута беше еврото, страната щеше да се изправи пред безизходица, в каквато попадна Гърция. Като цяло външната политика на Острова през следващите 5 години ще бъде насочена към издигане на международния авторитет на Великобритания и укрепване на Британската общност. Коалиционното правителство е твърдо решено да намали драстично броя на имигрантите от страни извън ЕС.
Изключително показателен е фактът, че британските тори, които бяха флагман на неолиберализма в икономиката, вече говорят за държавна регулация. Ще се предприемат оздравителни мерки като спешна актуализация на бюджета, засилване на регулацията върху банковата сфера, съкращаване на бюрократичния апарат и др. с цел постигане на макроикономическа стабилност. Забележително постижение на консерваторите в рамките на коалицията е извоюваната програмна точка, предвиждаща изграждането на нови ядрени мощности.
Приоритет на кабинета на Камерън ще бъде образованието. Във връзка с укрепването на семейните ценности пък платформата на правителството включва данъчни облекчения за женени двойки или партньори.
Очевидно е, че сме свидетели на нещо ново. Коалицията между консерватори и либералдемократи ясно изрази волята си за нов морал в политиката и само за броени дни предложи разрешение на повече проблеми, отколкото всички правителства в Европа за последните няколко години. Като водещи принципи бяха изтъкнати свободата, честността, отговорността и укрепване суверенитета на националната държава. От тук нататък все по-голяма роля ще играят и патриотичните сили в лицето на UKIP и BNP, които настояват за окончателното разрешаване на редица проблеми, като дефицита на демокрация, членството в ЕС и ислямизацията. Тези положителни тенденции вече са налице и във Франция, Германия, Австрия, Италия, Дания, Полша, Чехия, Словакия, Унгария. Ражда се новата десница, която е много по-национална и християндемократическа. Вече за никого не е тайна, че в Европа, раздирана от натиска за "мултикултурализъм" и задълбочаващата се евроинтеграция, предстои консервативна революция.

*Авторът е член на Националната младежка организация на АТАКА.

У нас · МВР удари сводниците на Трактора и Октопода
· Семейство дерибейства в енергийна фирма в Монтана
· Депутатът Явор Нотев: Специализираният съд ще отпуши системата

По света · Европейската икономика е в най-тежката си криза

Коментари · Тънкият лед на антисемитизма, порока и дипломацията

Икономика