"АЗ"-ът на българите Вестник АТАКА
брой 129 БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН ВСЕКИДНЕВНИК 15/03/2006
Първа страница У насПо светаТемаИнтервюКоментариИкономикаНов световен редГлас народенЧетивоХобиСпортПоследна
Архив




Макар и разпръснати, находките от съкровището във Вознесенка говорят


Това е гробът на българския кан Аспарух

Д-р Дориян Александров

В науката винаги има място за съмнения и хипотези, още повече, когато се касае за история. Българската история обаче е достатъчно осакатявана и фалшифицирана, за да позволяваме това да се случва безотговорно и в наши дни. Що се касае за това, дали гробът на кан Аспарух (642-701 г.)основателя на Дунавска България, е във Вознесенка, Украйна, трябва да бъдем особено внимателни в преценките си, за да не сме прекалено пристрастни. Когато обаче говорят фактитеи боговете трябва да мълчат, а случаят е точно такъв.

(Продължение от миналия брой)

 В изложението на Шаповалов учудващо липсва професионален анализ на находките. Не е ясно и дали той ги е виждал всичките (тъй като са в различни музеи) или се опира главно на публикацията на покойния Гринченко, която както разбрахме, е фалшифицирана в основните си пунктове. В интервюто си обаче Шаповалов ни дава ключа за решаване на научния спор: "...всички вещи са смесени - български, печенежки, славянски, византийски, и са в няколко музея в Украйна. Орелът е в Запорожие, железните вещи в Днепропетровск, а златните в Харковкато бивша столица на Украйна. Искаме да ги съберем на едно място... "(Находката съдържа около 1600 предмета).
Дали наистина украинските учени желаят да съберат всички предмети от Вознесенското съкровище на едно място ние не знаем. Едно обаче е ясноако това стане, ще отпаднат всички съмнения около произхода на тази важна находка, свързана с древните българи и кан Аспарух. Остава

да изясним и кой е
размесил предметите
и с помощта на документите и архива на Гринченко да подредим общата картина. Впрочем, лично аз отчитам, че това е направено доста убедително, макар и частично от нашия изследовател Георги Костов в неговата книга.
 Предметите, които представя Костов, а също така Ваклинов, Овчаров и Рашев, от Вознесенското съкровище, са напълно достатъчни за археологичен анализ. За радост много от предметите са свързани с военното дело и хералдиката, за които може да бъде направена експертна оценка.
 В гроба на кан Аспарух отгоре са били открити забити три железни палаша (меч-сабя или т.нар. "права сабя"), които Шаповалов определя като "печенежки саби". На друго място той казва, че "цялата могила била пълна с печенежки саби". Тук имаме явно противоречиеако, както твърдят Шаповалов и Милер, там са погребани "славяни" и княз Светослав, защо в могилата не е тяхното оръжие (както е прието обикновено), а са поставени "печенежки саби"? А и откъде са взети, след като е ясно, че в тази битка побеждават печенегите, а не русите?
 Самото определяне на българските палаши като "саби", показва явната некомпетентност на Шаповалов относно старинното въоръжение. Палашът е типично оръжие на конните народи и представлява междинна форма между меча и сабята. Това оръжие се появява в първото столетие пр.Хр. И сабята, и палашът се обособяват предимно в Средна Азия и около Кавказ, като се счита, че българите са едни от първите, които пренасят тези оръжия в Европа. Дотогава те не са били познати нито на Рим, нито на Византия. Най-старите палаши и саби са откривани именно в български некрополи от V-VII век в Северното Причерноморие и на други места, а откритите във Вознасенка образци са именно такива. Това се потвърждава както от формата на клина на острието, така и от начина на изработка. Два подобни палаша са открити и в погребението на кан Кубрат в Малая Перешчепина и те са идентични с тези от Вознесенка.
Палашите, открити във Вознесенка, не могат да бъдат нито печенежки, нито славянски. По времето, когато са действали печенегите (IХ-ХI в.), сред конните народи, в това число и при печенегите, основно оръжие е била вече сабята, а не палашът. Това се потвърждава както от хрониките и археологическите находки, така и от редица автори като Ана Комнина, В. Тараторин, Попенко, Герчинко и др. Още по-невероятно е тези оръжия да са славянски, тъй като основни къси оръжия при тях били мечовете и бойните секири. Според Попенко палашът и сабята навлизат доста по-късно на въоръжение в Русия. Най-древният такъв палаш е открит в Киев и е датиран от Х в. Сабята става известна на руснаците в IХ в., а едва към ХIV в. става господстващо оръжие (в Европа, чак през ХVI в.).
 Друг маркер за българската находка във Вознесенка са характерните български бойни колани, добре описани в специалната литература. От тях са открити токи, позлатени и посребрени бронзови апликации и златни накрайници (последните изпълняват ролята на пагон, определящ ранга на притежателя. Шаповалов и другите опоненти нищо не коментират относно тази част на находките. Трябва да подчертаем, че те са изпълнени в типичен български стил със зърнест филигран. Подобни и идентични са находките от Малая Перешчепина и множество други от Северното Причерноморие (Южна Украйна), определяни от Рашев като "паметници от Перешчепински тип" (Малая Перешчепина, Вознесенка, Глодоси, Келегей, Лимаровка, Макуховка, Новие Сенжари (Зачепиловка), Новогригориевка, Ясиново (Ясеново и др.). Според Рашев тази група паметници е дотолкова хомогенна и стилна, че някои автори са склонни да я обособят като самостоятелна "Перешчепинска култура".
 Особено характерен при коланните апликации се явява

хералдичният трилистник,
герб на рода Дуло
Той присъства и в обкова на ножниците на палашите, в накрайниците на коланите и в ритуалните чаши. Този герб се намира по най-важните предмети и в двете погребения на кан Аспарух (във Вознесенка) и на кан Кубрат (в Малая Перешчепина). Орнаментите по някои коланни апликации от Вознесенка са изпълнени в характерния български стил "плетеница", производен на древния български символ "дълголетие" ("космическа костенурка"), добре проучен от нашия изследовател арх. Слави Дончев, който го свързва с Централна Азия и Тибет. За отбелязване е, че всички предмети и от двете погребения, които носят владетелския герб, са златни или сребърни, което още веднъж подчертава царският им произход.
 Хералдичният трилистник на Дуло може да бъде видян също на няколко места в съкровището от Над Сент Миклош (според някои "Съкровище на Атила, а според други "Съкровище на Аспарух"), датирано неправилно от IХ в. Трилистникът (тризъбецът) е откриван като герб в Кушанска Бактрия (която е създадена от владетелския род Дуло), във Волжка България и на много места в Дунавска България, в това число и по облицовъчни плочи от двореца във Велики Преслав.
 Тук ще вметнем между другото, че гербът на княз Светослав Игоревич не е тризъбец (трилистник), а "вилка" (или друга стилизация), което е още едно доказателство, че във Вознесенка не е погребан той.
 Друго доказателство за българския произход на находката от Вознесенка са златните и сребърни хералдични лъвове, които са част от обковката на седло. Два от тях са абсолютно идентични с тези от Малая Перешчепина. Според мен те дори са дело на един и същ майстор и са излезли от едно ателие.
 Друг маркер в находката са откритите четири железни български ножа с характерна конструкция, инкрустирани със злато. Те имат дължина от 25 до 35 см, със сравнително тясно триъгълно (клинообразно) острие, с прав връх като кама, едностранно заточено, без обособен предпазител (гард) за ръката. Вероятно от този тип ножове по-късно произлизат и двуострите кавказки книжалитип "кама". Любопитна подробност са

инкрустираните със злато
по острието знаци на Тангра
слънчевият знак, обозначен като кръг с точка в средата. Той се среща често и в други български находки.
 Железните трипери върхове на стрели от Вознесенка са също характерен маркер за българска находка. Разбира се, те може и да са попаднали случайно там, но най-вероятно са били в колчана на някои от военачалниците на кан Аспарух, които, охранявайки го, са паднали заедно с него в боя срещу изконния български врагхазарите.
 В находката от Вознесенка има и части от желязна плетена (халчеста) ризница, конски стремена и юзди, които са с типична българска изработка. Конска амуниция от същия тип е откривана в български находки от Старата Велика България, Дунавска България и Волжка България. Особен интерес представляват стремената от Вознесенка, които са два видалети и ковани. Летите са железни и един комплект златни, като последните според Костов са принадлежали лично на кан Аспарух. Същия тип стремена, само че сребърни, откриваме и в погребението на кан Кубрат и аналогични железни - във Велики Преслав.
Другият тип стремена, които са ковани, се откриват също и в други български находки в Новогригориевка, Бихаркерестес, СегварОромдюло, Иванча и др. Някои автори определят тези стремена като "аварски тип". Ако приемем обаче, че аварите са родствен на българите конен народ, както изтъква и д-р Ганчо Ценов, то това не би трябвало да ни притеснява.
За съжаление, от представените предмети на съкровището от Вознесенка липсват споменатите от Шаповалов копия, колчани, лъкове, седла, саби и златни пръстени (вероятно с монограми), които биха позволили един по-обобщен анализ на цялата находка.
(Следва)

У нас · Борис Велчев погва подземните босове
· САЩ искат неограничен достъп до военните ни бази

По света · Най-ужасните наводнения в Турция и Гърция от 15 години
· Полагат Милошевич в луксозна гробница

Коментари · Иван Костов вече краде идеи
· Бюджет 2007-а - първи европейски или поредна далавера

Икономика · Иде висока инфлация
· Спасиха бебе и дете от удавяне в Марица